Основните компоненти на UV мастилата включват пигменти, олигомери, мономери (реактивни разредители), фотоинициатори и различни добавки.
Естеството на процеса на флексопечат диктува, че използваните UV мастила не трябва да имат прекалено висок вискозитет. Традиционните флексографски мастила - независимо дали са на основата на разтворител или на водна основа - разчитат на големи количества разтворители или вода за регулиране на вискозитета. Обратно, UV флексографските мастила използват реактивни разредители за понижаване на вискозитета на системата; следователно общият им вискозитет може да бъде по-висок от този на флексографските мастила на базата на разтворители. Въпреки че UV флексографските мастила обикновено имат по-нисък вискозитет от тези, използвани за сито или офсетов печат, включването на пигменти води до увеличаване на вискозитета - особено ако омокрянето, дисперсията и стабилизирането на пигментите не се управляват ефективно.
Пигментите играят критична роля в реологичните свойства на мастилото и определена степен на тиксотропия е предимство. Придаването на подходящи тиксотропни характеристики на флексографските мастила помага за предотвратяване на флокулацията и утаяването на пигмента, като по този начин подобрява възможността за печат.
